събота, 8 август 2015 г.

„Сняг вали“- Морийн Джонсън, Джон Грийн и Лоръл Миракъл


"– Но... Коледа отмина.
– О, не, Коледа никога не свършва, освен ако човек не го пожелае. – Тя се
облегна на барплота и подпря брадичка на дланта си. – Коледа е състояние на
духа."

Навън няма и намек за сняг, ала аз дочетох „Сняг вали“ едва сега.
Започнах я през зимата. Първата ни среща бе в книжарница, в която търсех друга книга, но корицата ми хареса. Това е първата книга от Джон Грийн с която се захващам (ок, в написването участват и две дами) и очаквах наистина много. Защо ли? Защото за Грийн бях сигурна само едно- знае как да топли сърца.

Книгата всъщност е сборник от три разказа . Всеки автор е втъкал Коледа в произведението си, за да го направи по-вълшебно. Ненапразно оригиналното заглавие на книгата е "Let it snow", като името на коледната песничка. 

Най-много харесах първия разказ, този на Морийн Джонсън, озаглавен „Историята на Джубили“. Всъщност харесах всички разкази и знам каква точно е причината- те са сладникави. Сладки като сладкиш с череши, като топла чаша чай в мразовита нощ.
Няма да ви харесат, ако търсите дълбочина.  Написани са за хора, които вярват, че Коледа е тяхното чудо. Или просто за хора, които обичат да драматизират това или онова...

Всичко е наред, ако се намерите там, сред страниците, в лицето на някой от героите от трите повести. Ще си спомните за всички терзания, които сте имали на шестнайсет. Или още имате. Очакват ви снежна буря, закъсал влак, мажоретки, картофки и кафе. Обещавам, че накрая всичко ще свърши добре- и за вас, и за тях. Все пак на Коледа стават чудеса, нали?

Все още не съм сигурна защо прекъснах за цели шест месеца прочита на тази книга. Имах един момент в разказа на Джон Грийн, когато нещо ми прищрака и край, отказах. Реших, че не мога да продължа, докато не се настроя за това. И когато отново отворих книгата, всичко си беше там, героите, снегът, счупената кола, застинали в студа, чакащи ме да продължа да чета за приключенията им. Признавам си, че това беше предсказуем разказ. Ала ме изпълни с толкова усмивки, че не усетих кога е минало полунощ и съм започнала третата част- тази на Лорън Миракъл, наречена „Светецът-покровител на прасетата“.

Хареса ми. И имах нужда от нея. Сега, като се позамисля, бих я прочела отново. Сигурно и аз съм започнала да вярвам в магията на падащия сняг....

Няма коментари:

Публикуване на коментар