събота, 12 септември 2015 г.

Призраци, кръв и малко любов в „Анна в рокля от кръв“ на Кендар Блейк



Не се страхувай, Кас. Но и не вярвай, че всичко, което го има в тъмното, го има и на светло. Не е така.“


„Анна в рокля от кръв“ си звучи като име на градска легенда. От онези, заради които не можеш да спиш. От онези, които те карат да настръхнеш, когато минеш покрай запустяла къща в малко градче, а в главата ти шепнат две гласчета- едното да тичаш, а другото- да метнеш камък по прашните, мръсни прозорци.
Да подразниш призрака вътре.
Все пак призраци не съществуват... нали?

„Анна в рокля от кръв“ е ужасна и тъжна история. Досега не бях чела подобна призрачна история. Донякъде съм колекционер на истории, помня призрачните, защото винаги съм възприемала призраците като връзката между нашия и отвъдния свят. Техните истории винаги ми носят по-голям заряд, още част от мен преглъща написаната болка на героите и ... ги освобождава, и тях, и мен.

Кас е ловец на призраци. Почти бях на трета страница, когато си представих любимите ми Сам и Дийн от „Свръхестествено“ в първите 1-2 сезона, преди тотално да скапят сериала. Ето тази, хлапашката, опасната тръпка ме полази, като да гледам преследването на поредното чудовище. Но ако Сам и Дийн имат само себе си, то Кас се мести от град на град с майка си и с вещерската им сиамска котка, Тибалт. Това беше едно от най-чаровните неща в книгата: Кас има семейство. Вярно, разбито от загубата на татко му, но все пак, семейство, което го подкрепя.

Но това не е всичко. Кас преследва нещо. Някой. Преследва призрак, но това е истинска тайна, тайна, която само той знае и само той се опитва да разгадае. И докато го прави, пътувайки с майка си и котката им, той убива призраци. За него убиването на нещо неживо не е убийство. В него остава вярата, че всъщност прави нещо добро за жалките остатъци от душа, останали в привиденията. 

Всичко върви по кръв и разтваряне във въздуха, поне до появата на Анна в рокля от кръв, позната още като Анна Корлов- призрак на момиче, убито, отивайки на бала си. Задачата по убийството , моя грешка, освобождението й е привидно лесна.
Но може би не Анна е тази, която представлява заплаха всъщност...

„Анна в рокля от кръв“ е интересна книга. Когато стигнах до средата й, бях сигурна, че няма да заспя, ако не я дочета до края. Хареса ми как е използвано клишето „момче среща момиче...“, но по необичаен начин. И ако част от историята на Кас и Анна ми бе предвидима, защото все пак влиза в някакъв познат шаблон, то за останалото ми беше много приятно да се заблудя веднъж-дваж. 

Срещнах персонажи, за чиито роли имах представа – известното момиче, задръстения приятел, по-възрастния съветник. Хареса ми цялата мешаница, четох, че можело да направят филм по книгата. Стискам палци, би ми харесало да го гледам.

В goodreads дадох три звездички на книгата. Определено ще прочета и „Кралица на кошмара“, защото края на „Анна...“ е отворен и предполага много въпроси, а анотацията на следващата част- може би техните отговори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар