четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Човекът с голямото сърце. „Човек на име Уве“, Фредрик Бакман




"Накъде беше тръгнал този свят, след като хората нито умееха да пишат, нито да сварят едно кафе?"


Събуждам се и първата ми мисъл е свързана с чаша топло, ароматно кафе. Прочетох „Човек на име Уве“ преди повече от седмица, но правилните думички за неговото ревю се крият или отвъд чашата кафе, или на белия лист, от който се страхувам винаги, когато започна ново ревю.

Началото е като есен – с намек за края на годината, а в книгата- с края на живота на Уве. Всъщност Уве на всяка страница е почти на крачка от смъртта. Очаква я така, както се очаква закъснял гост- с приготовления, с деликатност, с нетърпение. Сърцето му се е вкоравило от мъка по загубата на съпругата му. Най-добрия му приятел не му говори. А деца Уве няма. Смъртта за него е автобус към небесния дом, където ще бъде с жена си. Толкова простичко, толкова смазващо и обезкуражаващо.

Нищо подобно! Защото Уве е човек с принципи. Макар и търсейки смъртта, той продължава да помага на съседите, които търсят помощта му. Извършва патрула си всеки ден, като следва справедливостта, на която го е научил баща му. И полека-лека един разказвач рисува историята на един достоен мъж. Бях поразена от него- от всичко, на което той държи. От силата с която отстоява убежденията си. От, отново ще използвам тази дума, деликатността, с която се опитва да бъде и добър съпруг, съсед, човек.


„Човек на име Уве“ може преспокойно да бъде ужасно тъжен роман. Но не намерих отчаянието, присъщо на роман с такъв сюжет. Напротив, без черен хумор, без грозен сарказъм, това е една забавна, топла и чаровна книга. Смях се много на дрязгите на този мъж с околните, на чепатия му характер и на ситуациите в които попада без да ще. Не крия, че си поплаках много, защото в книгата имаше толкова моменти в които не си човек, ако не започнеш да цедиш гъбата. 

Именно затова толкова много харесах „Човек на име Уве“. Само творба с изключителна стойност може да забърка в съзнанието на четящия подобен емоционален коктейл, какъвто поднася този роман. Четейки го се чувствах жива, съпреживявах историята на този малко странен мъж, а думичките на Уве, толкова точно и остро подбрани, нито за миг не изневериха на очакванията ми. Не случайно всички, които посегнат към тази книга имат големи очаквания. И за тези, които не са я чели- книжни хора, струва си!



Няма коментари:

Публикуване на коментар